„Инония“ е първото произведение на Сергей Есенин, издадено на български език като отделна книга. Това се случва през 1926 г., като преводач е поетът Ламар. Почти век по-късно, без възможност да се „консултирам“ с превода на Ламар, реших да опитам да предам силата на това обемно прозиведение с превод на български език.
Есенин пише тази поема в началото на Октомврийската революция, като тогава с Александър Блок са част от движението „Скити“, опитващо да обясни революцията като мистична предопределеност. За съжаление очакванията на поета за светло бъдеще бързо се разбиват в действителността на Гражданската война.
Инония
На пророк Йеремия
1
Не ще се устрашат от гибел,
от дъжд, стрели и острие, –
Така говори по Библията
пророкът Есенин Сергей.
Времето мое настана,
не чувствам от бичове страх.
Тяло, Христовото тяло,
изплювам от моята уста.
Не искам да приемам спасение
чрез кръст и мъчителна болка.
Аз друго постигнах учение –
вечността на звездите проболо.
За друго узрявам пришествие –
не рипа над правдата смърт.
Като овчето руно аз лесно
ще стрижа небесната твърд.
Ръцете ще вдигна до месеца,
и него троша като ядка.
Без стълба не искам небесното.
Снегът аз не искам да пада.
Даже не искам умела гримаса.
Езерно утро на моето лице.
Като кокошка днеска се снасям
със словесното златно яйце.
Аз днес със ръката си ловка
дори света ще променя…
Фъртуна разлива се злобна
от осмокрилите мои рамена.
2
Камбанен лай над Рус ужасен –
плачат стените на Кремъл.
На звездните пики тозчас ще
строя и въздигам те, земльо!
Към град се протягам незрим
да ръфам покрова от мляко.
На бога ще щипя брадата дори
с хилежа на моята захапка.
Ще го хвана за гривата бяла
Като хала на глас ще му викам:
Друг ще те, Боже, направя
да зрее словесната нива.
Проклинам аз Кѝтеж, дъха му,
и пътищата в долини.
Искам на качулката без дъно
чертога свой да изградим.
С език ще лижа аз иконите
на мъченици и светии.
Обещавам ви аз град Инония,
където бог е жив.
Плачи и ридай, Московия!
Нов Индикоплов се явява.
Молитвите в часослова
с клюн словесен прокълвавам.
Извеждам народа от упование
и му давам вярата и мощта.
Че с плугове в зорите ранни
със слънце ще оре нощта.
Че в полето му словесно
ще расне от коприва жито –
зърна под покрива небесен
от злато са като пчелите.
Проклинам тебе, Радонеж,
нозете ти и всякаква следа!
Ти огъня на златния залеж
разрязваше с мотиката-вода.
На облаците ятото ти бива
вълчи глутници тревожни.
На всекиго те дръзко викат,
и с копия зъбни пробождат.
Слънцето ти с нокътни лапи
душата драска като нощта.
Край реките вавилонски плакахме
и кървав ни мокри дъждът.
С вълчия глас сега са стихиите
Гащите Божии с вик ще сваля:
Своите ръце и косите измийте
в корита от втора луна.
Казвам – всички ще умрете,
ще ви задуши мъхът от вяра.
По другому над върховете
се дуе бог с незрима крава.
Напразно в пещери заселват
се мразещи ревящия му зов.
Все пак той друг ще се отели
със слънце в руския покров.
Все пак запалва той теление,
градящо на река брега.
Гвоздѝ световното кипене
със златните си той рога.
Нов ще придойде Олимпий
да чертае новия му лик.
Аз въздуха цял ще изпия,
като комета ще плезя език.
До Египет протягам крака,
мъчните подкови да разбия.
В полюси със снежни рога
като кърлеж се впивам.
С коляно притискам екватора
под бури и вихри от плач.
Нашата майка земя по средата
троша като златен колач.
И в пропаст под сенчеста бездна,
за да слуша светът този трясък,
аз главата с косите си звездни
като слънчев провирам я блясък.
И четири слънца зад облаци,
варели четири от върховете
разсипват земните обръчи,
събарят с въртеж световете.
3
И на тебе говоря, Америка,
отчупена половина от света.
С боязън в море на безверие
ти корабите пускай от метал.
С дъга от чугун и с гранит
не сваляй ти реки и ниви.
На Ладога в свободните води
човек битието си пробива.
С ръцете си сини не вбивай
небесен таван в пустоти.
Да строиш с пирони не бива
сияещи далечни звезди.
Не ще залее огнено брожение
стоманената руда с лава.
Новото възнесение
с диря в земята оставям.
От облака провисвам краката
мъгла ще прокопитя като лос:
с колелета слънцето с луната
ще надена на земната ос.
Казвам ти – не пей молебствия
на лъчите, що провлачваш.
Не освещават те пришествия
на бягаща овца в билата.
И в теб стрелецът иска само.
да пусне ѝ в гърди стрела.
По бяло руно като пламък
ще плисне топла кръв в мъгла.
Звездите със златни копитца
пропадат, ободрѝли нощта.
Отново потрепва със спици
над черни чорапи дъждът.
И аз с колесница ще гръмна
от слънце е тя, от луна.
Косите пожари ще бъдат,
закривам лицето с крила.
Ще дръпна планински уши,
с остриетата тегля жита.
И всички стобори, врати
с юмрук като прах ще смета.
И черните бузи аз изоравам
с ралото ново на твоя бразда;
Лети като златната сврака
урожаят над твоята страна.
Нови на хората хвърля
звънки крила като жито
Клонка протяга от дънер
слънцето даже с лъчите.
Ще израснат новите борове
на длани на твоите поля.
С белтъците жълтите пролети
ще скачат по дневния бряг.
И синя потича реката,
преградите скални пробива.
Отпуска клепачи зората
улавяща звездните риби.
Казвам ти: настава време,
ще пръснат гръмовни уста:
прободоха синьото теме
класовете на твоите жита.
И над света под стълба незрима,
огласящ ливади, полета.
С клюн през сърце месечинно
кукуригащ полита петелът.
4
По облаците ходя като по ниви
с главата надолу висяща.
Чувам плясък на пороите сини,
и лампите тънко свистящи.
Отразен от лагуните нови
в моите дални езера.
виждам тебе, Инония,
с шапка златна – планина.
Виждам твоите ниви и къщи,
на балкона майка стара;
лъча на залеза с пръсти,
се старае тя да грабне.
На прозорец го пришива,
качва го на своя гръб.
котка – слънчице игриво
топка дърпа в свойта гръд.
Тихо с шепот под рекичка
в подгъв на прибрежно ехо
ситна капе от свещичка
песента от върховете:
„Слава във висините на бог
и на земята мир!
Месецът със синия рог
облаците проби.
Някой гъската извел е
от яйцето на звездите –
на Исуса светъл
да кълве следите.
Някой с нова вяра
без кръстове и мъка
дръпна в небесата
дъгата като лък.
Радвай се, Сионе,
проливай светлината.
Нов във небосклона
Назарет узрява.
Нов пристига на кобилата
на света ни Спас.
Вярата ни бива в силата,
правдата ни – в нас.”
Бележки на преводача:
Инония – името идва от от „иной“ (друг, различен)
Кѝтеж – легендарен древноруски град, сравняван с Атлантида
Радонеж – село около Сергиев Посад, където се намира седалището на Руската православна църква
Индипоклов – Козма Индипоклов е византийски изследовател, автор на трактата „Християнска топография“
Спас – ликът на Христос върху икона
ОлЕгове - художествени преводи от денис олегов 