Александра Смагина – Жената на космонавта

Александра Смагина беше един от първите творци от руската литературна сцена, с които се запознах. Свърза ни университетът и фактът, че тя ме потърси за интервю, което да публикува в мястото, където стажува. Когато приключихме интервюто с радост разбрах, че току-що е издала първата си книга „Тепло“ и казах нещо от сорта на: „Стига с тези глупости по специалността, кажи ми откъде да си купя твоята книга“. Така се случи, че стихотворения от книгата публикувах в „Отвъд кориците“ през 2018 г., написах и рецензия. Вече в края на 2021 г. прилагам нови редакции на тези преводи, както и стихотворението „Жената на космонавта“, с което Александра обикновено открива своите сценични изяви в тандем с музиканта Юрий Холодов от групата Театр Иллюзий.

Воронеж

Пътувам обратно
в града си квадратен,
където на покрива залезът
срязва ъглите.
Булевард на революцията
вместо Арбат.
Пътувам в града си, а градът ми отплава.

От многоетажките
в клисури изтичащи
лепкави сажди
и мокра земя.
Водата въздига се.
Изглежда ми, даже,
че с нея кораб от петровски времена.

Такова е времето,
че тънат трамваи.
Кучето страстно отпива от локвата,
както Герда целува
студения Кай.
Пролет целува града ми в мокрия лоб.

***

Веднъж разбираш, че си жив.
Че слънцето е вътре в теб.
В полето лягаш неподвижен,
до теб израства Назарет.

Вятър ще роши ръжта,
гладейки голото тяло.
Обхващаш веднъж трепетта
от това, че ти великан си.

От това, че ти си триединен,
изтезано същество.
Роб, надзорник, господин,
цар, човек и божество.

Ще гониш влъхвите със ярост
за празните им възгледи.
Човек на всичкото е мярка –
оказва се, това си ти.

Скулптури

Да станем ние камък. Давай!
Превърнати в гранит и мрамор.
Ще минат покрай нас трамваи.
Ще ходят тук деца и майки.

Наоколо расте тревата
и паркират чужди марки.
Да станем ние камък. Давай!
Да останем тук във парка.

Жената на космонавта

Жената на космонавта излиза в открития космос.
За хляб, разбира се, за какво може да излезе една жена
точно в четири сутринта?
Може би за копринена пола
или нова вечна любов.
Но любовта е тягостна, бърза
и няма някакви ти „две на цената на една“.
Полата е много по-изгодна,
полата е даже по-дълга от всяка втора любов.
Освен това, се обзалагам,
и на най-равнодушния към красотата мъж
новата пола на жена му ще се хареса повече
от нейната нова, ярка, неизпрана любов.
А жената на космонавта има мъж.
Той, както можете да се сетите, е космонавт.
И той обича хляб сутрин,
горещ като слънчев вятър.
Почти толкова силно,
колкото своето обикновено ежедневие.
Целият космос за него е като хляба.
Поизгорял откъм края, където са черните дупки,
а трохите разхвърлени са звездите.
Жената на космонавта, да си кажем откровено,
е готова да му донесе целия космос.
Но засега носи само хляб. Каква е, всъщност, разликата?
А освен това, до пекарната продават чудесни полѝ.

Станислав Ли – От изток на запад

В една от групите за поезия попаднах на публикация, че казахстанският поет от корейски произход Станислав Ли е изчезнал и няма информация за него. Във фейсбук профила му също не е публикувал от месеци. С надеждата този талантлив поет и преводач да е добре, реших да преведа няколко от неговите кратки форми.

***

нима падна
първият сняг
и е нужно да свикна
с хладното дишане
на земята…

***

И тази пролет
В недългото време на цъфтежа
Забравих
Как исках
В снегопада
Да видя цъфтящата
Клонка на люляк…

***

живот!…
как ти приличаш
на сянка на листо
което блесна
и разтопи се
в есенната мъгла…

***

от изток на запад
…е планинският склон.
слънцето изгрява
към наследствената родина.
Гледам от дълго време…

Фернандо Песоа – Искай малко – ще имаш всичко

Фернандо Песоа е може би най-изтъкнатото име на португалския модернизъм. Идеолог на авангардното списание „Орфей“, Песоа има около 80 хетеронима, с различни биографии, професии и дори политически възгледи. Винаги различен по форма, идеи и начин на изразяване, поезията му е наситена с философия. Приживе издава само една стихосбирка на португалски – „Mensagem“, посветена на важните исторически моменти на Португалия. В България вече е превеждана значителна част от творчеството му, но пожелах именно той да е първият автор, който сериозно да преведа от португалски език.

***

Искай малко – ще имаш всичко.
Искай нищо – ще си свободен.
Тази любов, която имаме
към себе си, ни иска, ни подтиска.

***

из “Одите на Рикардо Реиш”

Някои, с очи, обърнати към миналото,
виждат, което не виждат; други, взряни
със същите очи в бъдещето, виждат
което не може да се види.

Защо върви се тъй дълго към това, което е близко – 
нашата сигурност? Това е денят,
това е часът, това е моментът, това
е което сме, и е всичко.

Многогодишни потоци в безкрайния час,
който ни признава за никакви. В същата въздишка
в която живеем, умираме. Пожънѝ 
деня, защото ти си него.

Себащиао, крал на Португалия

Луд, да, луд, защото исках величие, 
което Сполуката не отреди ми. 
Не отива да бъда категоричен 
където бреговете се намират 
не що имам оставих, оставих що имах.

Моята лудост, другите нея я взеха
с което в нея се осъществява.
Без лудост какво ли човекът е
по-здрав ли дори и от звяра, 
туловище, което живот сътворява?

***

За да бъдеш голям, бъди всичко: нищо
твое не преувеличавай или изключвай.
Бъди всичко във всяко нещо. Влагай колкото си
в най-малкото, което правиш.
Така във всяко езеро цялата луна
блести, защото висока живее.

Янка Дягилева – Столетен дъжд

На 4 септември 2021 г. Янка Дягилева щеше да навърши 55 години, но остана завинаги на 24. Почитта към огромния ѝ талант, честното и безпардонно слово, описващо кошмара на живота с плашеща точност, е първата публикация в този блог. Някои от ранните ѝ стихотворения вече са излизали в превод на Мария Вирхов, а през 2018 г. в мой превод няколко текста на нейни песни видяха бял свят онлайн. Надявам се тази скромна подборка също да запознае читателите с една от най-самобитните певици и поетеси.

По-високо краката от земята

Очакваше полето плодове,
очакваше морето времето.
Разсипа се с човечеството
със самотата се пробуди
Пастбище недозасято,
куличка непостроена.
Само тесничка дъсчица
само беличка костица.
незавързаната лентичка
недоносената щерчица.
Намота с конченце бяло,
обмота със светъл косъм
и остави я до време
заедно със прозорци мити
заедно с съхнещи очички,
със градинска мъка лукова
много страшно е да спиш.

Беше, да и гнило то порасна
временце по себе си единствено,
като вярна в блатото вода
постна като грах по изгрев.

По тревата носи се метлата,
облаци изплуват над реката,
и сапунът е потънал в мръсотия
този банен ден се провали

Значи ще играем на игри
раз – два – по-високо от земята,
кой успява – той и ще умира,
кой остава – той е и глупак.

Излъгаха глупачето
Излъгаха глупачето
По-високо краката от земята.
По-високо краката от земята.

Завързва най-правдивият закон
на възелче главата изначална
и до трясък дърпа за конците
прережѝ – прережѝ – не разбра

Светопреставление

А мъгливото пророчество
настоящето го заверява.
Проверено всичко пасва
даже приказчица шибана.
Служба служила и слушаха
и клатеха главите в такт,
и пускат светъл дим в тавана.
Само приказчица шибана
с края даже си неправилна
Змей-Горянин ги изяде и уби.

Излъгаха глупачето.
Излъгаха глупачето.

Самолетът нас ни взима в полета,
в тъмното да рита гуменото слънчице.

По-високо краката от земята.
По-високо краката от земята.

Пролетта с топор озаглави се,
Реката със декември успокои се,
Утрото с самотен изстрел…

Очакваше полето плодовете,
очакваше морето времето…

Към дома!

Нелепата хармония на кълбото празно
Ще запълни промеждутъци с мъртва вода
През стаите заснежени и дима
Протяга пръста и показва ни вратата оттук
Към дома!

От тези каменни системи
В разпухнали глави
На теоретичните пророци
На напечатания бог
От вси блестящи, звънящи и прашасали хуйни
Към дома!

По коридори и етажи все хартиен вятър,
В джобовете забива смачкани рубли
Размята в насип прах и дрипи, смях и сълзи, горест-радост
Плюс по минус ще даде освобождение
Към дома!

От глад и вятър
От хлада във ума
От електрическия смях
На безусловния рефлекс
От всички раждания и смърт
Прераждания и смърт
Прераждания
Към дома!

За какви такива грехове си задавам въпроса защо
И защо и защо и защо и защо…
Към дома!

***

Ще бъдеш ли светъл лъч,
роден в сянка,
или сянка, родила лъча?
Ще бъдеш ли синия дъжд,
паднал в снега,
или облак в дъжда?
Ще бъдеш ли твърдо звено
на златна верижка,
или чук, що кове?
Ще бъдеш ли на пътя земя,
или този, който ходи по нея?
Ще бъдеш ли перо в орлово крило,
или ще бъдеш орела?
Ще бъдеш ли капка в делва с вино,
или на дъното в делвата?

Продадено

Комерчески успешно принародно да подишаш,
о камък да разбиеш фотогеничното лице
и молиш по човешки, загледвайки в очите
на добрите минувачи.

О, продадена е моята смърт.

Интериори украсяваш и повисваш на стената,
нарушаваш геометрията на квадратните тавани
в блестящия тапет да се вбиваш – гола тухла,
сянка бездомна.

О, продадена е моята сянка.

И тръгвам по въженцето, въздъхвайки вървя,
дъската ми приключва и ще падна аз сега,
под краката, колелата, под тежкия си чук.
Все напразно.

И весело подмигва светофар с три цвята тук,
и песничка се носи на вятъра напук.
И радваш се на слънцето, дъждеца във четвъртък.
Живееш – поживяваш…

Комерчески успешно принародно да подишаш,
о камък да разбиеш фотогеничното лице
и молиш по човешки, загледвайки в очите
на добрите минувачи.

О, продадена е моята смърт.

Столетен дъжд

Столетен дъжд…
Обувка гумена във пясъчната кал,
стоят очите на ръждивия таван.
Брътвежът весел е похарчен леко,
сцепиха се на бедите колелетата.
Столетен дъжд…

Събрани сънища над пролетната яма,
и глътки ранни на мъката голяма.
С нокти по стената стърже април,
като че зад стена растат цветята,
като че ги виждаме от висотата.
Столетен дъжд…

Живяхме сто години – готов обядът е
от сапунени мехури на деня ръждив,
от костите на стиховете разгадани,
на обувните подметки паметта им,
посолена с кристал на огън жив.

Столетен дъжд…
По тихото платно брътвеж в слова,
разяждат се смекчените листа.
Изпълниха присъда предпоследна,
и вноски за април възнесени.
Над процепа на пролетта сънят виси.
Столетен дъжд…

По трамвайните релси

Ще отидем с теб да се разходим по трамвайните релси,
да поседим на тръбите в началото на околовръстния път.
Нашият топъл вятър ще е черен дим от тръбите на завода.
Пътеводна звезда ще бъде жълтата чиния на светофара.
Ако успеем, ние до нощта не ще се върнем в клетката.
Длъжни сме да умеем за две секунди да се заринем в земята,
за да останем да лежим, щом след нас тръгнат сивите коли,
извозват тези, що не умеят и не искат в кал да се търкалят.
Ако успеем, ще продължим пътя пълзящи по траверсите.
Ще видиш небето, ще видя земята на твоите подметки.
Ако се върнем, трябва в печка дрехите да изгорим
Ако не ни срещнат на прага сините фуражки.
Ако ни срещнат, ти мълчи, че ходим по трамвайните релси.
Това е първи признак на престъплението или шизофренията.
А от портрета ще ни се усмихва Железния Феликс,
Това ще бъде много дълго, ще бъде много справедливо
наказание за това, че сме ходили по трамвайните релси.
Справедливо наказание за това, че сме ходили по трамвайните релси.
Ще ни убият за това, че сме ходили по трамвайните релси.
Ще ни убият за това, че ние с теб сме ходили по трамвайните релси.

Преводи: Денис Олегов